В Швеция: да работиш 3 месеца за по-малко от 30 евро
Жена от Тайланд е работила 80 дни и набрала почти 4 тона боровинки, без да получи нищо за своя труд. И това се случва в известната с щедростта си към служащите Швеция. Eкип от проверяващи публицисти е проучил изискванията на труд на задграничните берачи на боровинки в Швеция. Разкритията им провокираха спор, който повдига въпроси за това по какъв начин страната възприема себе си, написа немската обществено-правна телевизия АРД.
" Съвременна форма на иго "
Боровинките са известна част от шведското лято. За никого обаче не е загадка, че те се берат с доста старания от сезонни служащи от Тайланд. Шведите се гордеят със отбраната на правата на служащите, 65% от които членуват в синдикални организации. Полагащите труд в страната имат и право на 4 седмици заплатен годишен отпуск. Сезонните служащи обаче даже и не могат да си мечтаят за сходни условия, се споделя в обявата на вестник " Dagens Nyheter " (DN).
За тримесечния си труд много берачи на боровинки са получили по-малко от 50 евро. А една жена от Тайланд е събрала съвсем 4 тона от плода, без да получи и цент за труда си. " Това е модерна форма на иго ", разяснява заместник-министърката на труда Паулина Брандберг.
Как действа употребата?
Репортерите на шведския вестник са посетили Тайланд, където са разговаряли със 77 души, събирали боровинки в Швеция. Преди това се е знаело единствено за обособени нарушавания. Техните разкрития демонстрират, че съществува система за употреба.
Работниците са били примамвани с великодушни обещания. " Често хората, които идват, са производители на ориз и са бедни дори и по тайландските стандарти. Мнозина желаят да употребяват парите, с цел да платят образованието на децата си ", споделя репортерката Мариане Бьорклунд, представена от АРД. По закон обезпеченото заплащане за сезонните служащи е към 3000 евро. Нито един от 77-те тайландски служащи, които са се трудили в Швеция, обаче не е получил сходна сума.
79 дни труд за по-малко от 30 евро
Фатсорн Нантачай от северната провинция Нонг Кхай прочела в обществените мрежи, че берачите на боровинки в Швеция се връщат в Тайланд с близо 3000 евро. Жената се качила на аероплан от Банкок до Стокхолм и след това шведска компания провела престоя ѝ, споделя самата тя. На мястото, на което е живяла, имало малко тоалетни и постоянно оставали без отопление и топла вода. Обичайният работен ден започвал в 4:30 ч. сутринта. Въпреки това тя постоянно се радвала да напусне тясното жилище.
Брането на плодове е тежък, само че нископлатен трудСнимка: SWRБоровинките били продавани на пазарите или в супермаркетите. Фатсорн Нантачай споделя, че е събирала плодовете най-малко по 12 часа в продължение на 79 дни, като е съумяла да набере над 3 тона от горския плод.
Няколко дни преди да отлети назад за Тайланд тя получила заплащането си - 300 шведски крони или малко под 30 евро. " Работих крепко, всеки ден вървях по няколко благи с боровинките на тил. Не получих нищо за това ", споделя дамата.
Как е допустимо да се случи сходно нещо? Причината е мрежата от компании, които провеждат работата на тайландците в Швеция. Тайландските компании, които наемат чиновниците, работят с шведски компании. " Компаниите постоянно сменят имената си. Съществува много близка връзка сред шведските и тайландските компании ", отбелязва шведският публицист Александър Махмуд.
Робски договори
Всеки от берачите подписва два контракта. В първия се показва заплата от към 3000 евро. Във втория се изброяват удръжките за жилище, превоз и храна. Берачите са задължени и да събират несъмнено количество плодове. " При много тайландски компании би трябвало да събереш към 4 тона плодове, с цел да излезеш на нулата. А по-късно има за покливане и други разноски, тъй като служащите трябва да закупят инструментите си за бране ", споделя Махмуд.
Журналистите са се срещнали с 36 берачи на горски плодове от едно село. Всички те са работили за една и съща тайландска компания за набиране на личен състав. Всички споделят, че са получили по 300 шведски крони преди да се приберат вкъщи. " Хората бяха тотално разочаровани и ядосани. Бяха робували от изгрев до залез слънце. Положили са сред 600 и 700 часа труд ", споделя Махмуд.
Властите желаят да трансформират закона
Замесените в робския труд шведски компании отхвърлят да носят виновност за неприятното възнаграждение и насочват публицистите към тайландските компании, които са фактическите работодатели.
Сега държавното управление в Стокхолм желае да промени закона. Това обаче ще отнеме време. А и сега, съгласно шведски медии, към 6500 тайландски сезонни служащи берат горски плодове, осведоми АРД.
Още по тематиката - в това видео на Дъждовни води:
Сезонни служащи: „ Понякога не заплащат и минималната отплата “
To view this video please enable JavaScript, and consider upgrading to a web browser that supports HTML5 video




